ДО 1859 г РУМЪНИЯ НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА КАТО ИМЕ
кои точно са румънците и от кой род са
Днешните румънци говорят на вулгаризиран латински език със силни заемки от българския - около 35% от думите.
До 18 в. влашките князе продължават да са от български родове.
През 14 век, след отслабването на България при османското нашествие, от България се отделят полунезависимите княжества Молдова, Влахия и Трансилвания. Те се управляват от местни български князе:
"С падането на южнобългарските земи и обединителния център Търново под османска власт - Влашко и Молдова "увисват" в политическо отношение. И постепенно заживяват самостоятелен живот - бият се, и то успешно, с турци, унгарци, татари и поляци, стават васали на Будапеща или Истанбул, но запазват своята автономия. Обединяват се едва през 1859 г. Чак тогава страната официално започва да се нарича Румъния. И цялата държавна пропаганда, и разбира се, училищата, започва да набива в главите на следващите поколения, че са потомци само и единствено на римляни и даки."
Като се върнем още по-назад когато един от синовете на Кубрат основава Рим ще стане ясно, че древните румънци са потомци на българите. А България преди аспарух е заемала територията от двете страни на Дунав, така че няма начин румънците да са потомци на римляни и даки.Римляни няма как да бъдат дори и при най-добро желание - Дакия е под римска власт по-малко от 170 години. Още през 256 г. гетите минават в контранастъпление и прогонват римляните от почти цяла Дакия, с изключение на няколко укрепени крепости. През 272 г. римляните са окончателно прогонени.
Дунавските княжества продължават да са български до 18 век.
В тях до средата на 19 век ползваната азбука е кирилицата. А официалният административен и църковен език - на който се пишат всички документи - е българският до началото на 19 век. До 1861 латинската лексика в писмения румънски е само около 20%, а остатъкът са думи от български и по-малка част - производни или заемки от гръцки, унгарски, турски и албански.
ОТКЪСВАНЕ ОТ БЪЛГАРИЯ
Отчуждаването от България става през 18 век, когато княжествата попадат под властта на гръцките фанариоти:
Високата порта засилва влиянието си във Влашко и Молдова и започва да назначава князете им директно - изсред цариградските гърци от Фенер - този период се нарича "Фанариотски режим". Той става първоизточник на създаването на т.н румънци.
СЪЗДАВАНЕТО НА РУМЪНИЯ
Румънската държава - и нация - е създадена през 19 век от гърка Александру Куза-(1820-1873) - първият румънски владетел.
" На 5 февруари 1859 г. молдовският княз Алесандру Йон Куза обединява Влашко и Молдова и поставя основите на модерна Румъния. Роден през 1820 г. в молдовския град Хуш в богато семейство с фанариотски произход, той получава добро образование в Европа, а през 1848 г. участва в бунтовете в Молдова и Влашко, отглас на Революцията на народите, обхванала големи части от Стария континент. ..".
По-късно той е принуден от болярите да абдикира.
Днес българските историци потвърждават, че румънската нация е изкуствено създадена върху българско наследство. Това, което не казват докрай е, че тя е директен продукт на фанариотската "Мегали идея".
ФАНАРИОТИ са:
В Османската империя представители на висшето гръцко духовенство, наречени по името на квартал Фенер в Цариград. От 40-те г. на 19 в. са носители на "мегали" (велика) идея за погърчване на другите християни. Фанариоти са наричани и знатните гърци, заемащи висши държавни длъжности - предимно драгомани, каймаками на Влашко и на Молдова, и др.
ТУРЦИЯ е създадена по подобен начин:
По подобен начин през 20-те години на 20 век е създадена турската нация и държава от младотурците на Ататюрк, а две десетилетия по-късно - македонската нация.
ОТЦЕПВАНЕТО НА ОТВЪДДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ - СТЪПКА ПО СТЪПКА
ОТКЪДЕ ИДВАТ ФАНАРИОТИТЕ
Те са най-влиятелните гръцки родове в Истанбул, които през османско време натрупват благосъстояние от търговия и добиват влияние над османската администрация. Те имат свое обкръжение и клиентела - не само с гръцки произход. Оформя се фанариотско микрообщество, империя в империята, която може да съществува само в Голямата империя – Османската.
В началото фанариотите са подчинени на османците, но към 18 век вече е формирано сътрудничество между двете групи и на него се крепи „здравословното състояние” на Османската държава.
През 17 век много фанариотски търговци и духовници се насочват към Дунавските княжества Влахия и Молдова. През времето някои от фанариотските родове стават влашки, а местните благороднически фамилии приемат част от гръцките и османските обичаи.
ЗАКРЕПОСТЯВАНЕ (От къде идва крепостничеството)
През 17 век влашкия владетел Михаил Храбри раздавал стотици селища във владение на дворяните и духовниците, а те ги продавали на цариградски гръцки търговци. През 18 век фанариотите богаташи владеели троновете на княжествата и крепостничеството довело населението до пълно разорение.
След настъплението на фанариотите се стига дотам, че населението в свободните (полунезависими) княжества Влахия и Молдова започва да бяга на юг от Дунав - в Османската империя, където се живее по-свободно.
(Османската империя не познава крепостничеството - поне не в типичния му западноевропейски вид.)
По-късно, в началото на 19 век, след Руско-турските войни, Дунавските княжества са под Руски протекторат и крепостничеството е узаконено. Положението на селското население става още по-тежко и избухват селски бунтове през целия 19 век.
Истанбул неочаквано въвежда нов начин за подбиране на своите дунавски васали.
Най-драстичната промяна при фанариотските князе на дунавските тронове е пълната сервилност пред Истанбул. Старите (български) владетели са избирани от местните благородници и за своите поданици те са „домн”, „войвода”, а новите губернатори са наричани от населението „господари”. Това показва ясно защо Истанбул неочаквано въвежда нов начин за подбиране на своите дунавски васали. Господарите са губернатори, които могат да бъдат назначавани и сменяни като бейлербейовете и главното им задължение е да следват волята на централната власт.
Фанариотите разпускат армията - Влашко и Молдова стават османски провинции в много по-голяма степен отколкото когато и да било. Фанариотите-князе са или истински османски служители или техни клиенти във века, в който османската администрация е най-неефективна и най-корумпирана.
През 1739 г. князът носещ странна фамилия - Константин Маврокордатос налага нови порядки във Влашко, а през 1741 г. - и в Молдова, когато е назначен за княз там. Тази реформа е преход от старата (българска) към новата фанариотска система - поставя назначени от владетеля фанариоти и нови благородници на върха на социалната пирамида.
ИМЕТО РУМЪНИЯ
То влиза в обръщение по времето на фанариотите. През 1829 г. - излиза в. „Куриер Румънски".
За пръв път името Румъния официално се употребява като етноним през 19 век.
Поради крайно претенциозният и исторически погрешен избор на етноним за новата нация, всички тогавашни велики сили - Англия, Франция, Германия, Русия и Австро-Унгария излезли с обща протестна декларация и с искане да се отмени избраното име. Въпреки това, “новите римляни” не се огъват и след Руско-турската война от 1877-78 година, новата държава Румъния е призната като независима.
източници:
* http://www.historycenter.hit.bg/Modernity/02mbh/030211.htm
* http://www.novoselo.org/books_n_history/part_one.html#_Toc179341227
* http://protobulgarians.com